– Мамо, купи ми. Искам. Моля те. Може ли?

– Какво?

– Играчка!

Познато ви е, нали? Сега е моментът да въздъхнете. И аз като вас съм въздишала безброй пъти умножено по две, защото имам две деца и ще ви разкажа именно за тях и техните играчки.


Като майка на две дъщери (на 7 г. и 3 г.) винаги съм искала да им дам най-доброто. Виждайки спонтанната радост, неподправеното вълнение в очите им, когато получат желаната играчка, се връщам към онези тихи моменти в живота, които никой не може да опише, а може само да изживее. И точно тези моменти ме карат да се усмихвам и аз като дете. Какво по-хубаво от това? И обратното – тъгата, разочарованието, свъсените вежди, красноречивото „Оооо“, в момента, когато детето разбере, че мама или тате няма да му купят тази играчка, която то иска.




Photo by Senjuti Kundu on Unsplash


Родителят познава детето си по-добре от всеки друг и точно затова мога със сигурност да кажа какви играчки обича най-много голямата ми дъщеря – това са плюшените играчки. Все още ми задава въпроса: „Мамо, кога ще ми купиш плюшена играчка. Искам мече като това на Мистър Бийн!“




Photo by Sandy Millar on Unsplash


Когато беше малка, обожаваше детското филмче „Маша и мечокът“. Знаете го, нали? Обичаше да играе не с кукли или с кукли тип „бебе“, а с фигурки на герои от приказки и филми. След това дойде филмът „Елза и замръзналото кралство“, който гледаше по-СТО-янно. Героите от любимата книга на малки и големи – „Мечо Пух“, бяха с нас навсякъде. После прасетата и техните приятели от филмчето „Прасето Пепа“ (Peppa pig) ни превзеха изцяло. А до скоро обличаше костюмът на Калинката от филмът „Калинката и черният котарак“. Дори рожденният й ден беше на тази тема. ?


Опознавайки детето си, разбрах също така, че й харесва да подрежда някакви неща, например занимаваше се много с конструктури, с образователни пъзели с животни, букви, числа, както и всякакви образователни карти.


Много често тя идва при мен с усмивка и ме подканва с топъл глас: „Мамо, хайде да играем на ресторант! Това е чудесна игра и за мен и за нея, защото всичко опира до въображението. Изведнъж малката детска книжка „Вълкът и седемте козлета“ се превръща в меню, капака от кутията на „Не се сърди човече“ е табла за сервиране, пластелинът и формите към него са най-вкусните сладки на света, поднасят се чудни ястия, торти и напитки, а детския арсенал от аксесоари за готвене и сервиране е неизчерапем. Накрая разбира се има и бонбони, които пристигат заедно със сметката.